„Най-важната задачи пред България по отношение на HPV скрининга е разработване на Национална програма за намаляване на рака на маточната шийка, каза проф. Радка Аргирова, вирусолог в УМБАЛ „Токуда болница“ и научен секретар на Коалиция HPV , на дискусия на тема – „Актуализиран научно-практически поглед към HPV скрининга“.
„Това ще стане с няколко едновременни стъпки – постепенно пилотно въвеждане на ДНК базирани тестове, с включване на лабораториите в страната, като първата цел ще бъде бързо определяне на типовете – HPV 16 и HPV 18 с изпращане на колпоскопия на пациентите, ако са високорискови да бъдат вписани, втората стъпка е въвеждане на алгоритъм за проследяване на лицата с трите вида – HPV 16, HPV 18 и HPV 45 (това са най-високорисковите типа за последващо развитие на РМШ – бел. ред. ), което дава възможност за осъществяване на риск – базирана стратификация, както и алгоритъм за проследяване на пациентите с различни други находки от ДНК теста – тоест останалите високорискови типове.
На следващо място – въвеждане на информационна система за проведените изследвания и резултатите от тях. След това – определяне на референтни лаборатории в цялата страна. За тази високоспециализирана дейност по тестване ще трябва да участват съвместно като екип – гинеколози, молекулярни биолози, вирусолози, АТ специалисти. Очаква се да могат да се прилагат няколко вида ДНК- тестове, изтъкна още проф. Аргирова на дискусията, организирана от фондация МОСТ, с председател Юлия Пискулийска, общественик, журналист и писател.
„Тази голяма Национална програма за за намаляване на рака на маточната шийка, включваща трите стълба, трябва да бъде в една мултифункционална непрекъсваща връзка между отделните специалисти, за да може алгоритъмът бързо да намира решението, да се търси пациента за следващото изследване в точно време, изтъкна проф. Аргирова.
„България се намира в прехода цитология към HPV ДНК базиран скрининг за рак на маточната шийка. 97 на сто от измененията към РМШ произтичат от човешкия папилома вирус. Над 400 са видовете ЧПВ. Една част от скрининга се осъществява от ваксинационната програма срещу РМШ.
Какво се случва обаче, когато жената разбере, че има рак на маточната шийка? Именно затова е необходимо да има алгоритъм за действие.
Бъдещите стратегии за борба срещу РМШ ще зависят все повече от високотехнологичните изследвания в тази област, посочи проф. Аргирова.
„Затова призивът е да се съберем и да изработим заедно – всички тези специалисти, Националната програма за намаляване на рака на маточната шийка. Сега МЗ казва, че има такава програма, но ние нямаме всъщност.
Ние имаме само Наредба 8, която е за диспансеризации и проследяване на различни състояние. Трябва да имаме Национална програма, която да включва всичко. Сега имаме Национална програма за първична профилактика, която включва ваксинациите.
Но трите стълба на профилактиката са – първична – ранна ваксинация на момичета и момчета, преди да започнат да водят полов живот, вторична профилактика и третична профилактика, което е изгаряне или замразяване на преканцерозните лезии, преди инвазивния стадий, когато се пристъпва към хирургична намеса.
Вторичната профилактика е именно методите за скрининг. Те са – чрез цитонамазка, течно- базирана цитология и вече молекулярни методи за определяне на високорисковите вируси, при които с 35 на сто е по-висока чувствителността за ранно откриване на РМШ. Тези ДНК тестове определят високорисковите причинители на РМШ, поясни още проф. Аргирова.
Източник: БНР