„Бялата книга“ доказва, че инвестирането в превенцията на рака на маточната шийка носи възвръщаемост до 8 пъти
Коалиция HPV отбеляза 3 години от създаването си на пресконференция. Гост на събитието бе д-р Уршка Кошир – мениджър изследване в Шведския институт за здравна икономика (iHE).Тя представи Бялата книга за България „От рак на маточната шийка към елиминиране на HPV в България: изграждане на устойчиви системи за данни и инфраструктура“, разработена съвместнои с Коалиция HPV.
Разговаряме с д-р Кошир за предназначението на Бялата книга и за препоръките, които отправя към българското здравеопазване.
– Д-р Кошир, какво наложи създаването на Бялата книга за България и какви са основните й цели?
– Бялата книга бе написана, защото в България от рак на маточната шийка, свързан с HPV, заболяват два пъти повече жени в сравнение с Европейския съюз (22,6% спрямо 11,7 на 100 000 души) и два пъти повече жени губят живота си от това заболяване (11,2 спрямо 5,1 на 100 000 души.).
Бялата книга има за цел да подкрепи България в елиминирането на рака на маточната шийка. Разработена в консултация с български експерти, Бялата книга представлява стратегическа пътна карта за превенция на свързаните с HPV заболявания .
Ракът на маточната шийка е един от малкото видове рак, които могат да бъдат ефективно предотвратени и елиминирани чрез ваксинация, скрининг и навременно лечение. Успехът обаче зависи не само от наличието на медицински инструменти, но и от силата на здравните системи, които ги предоставят. Чрез правилно прилагана превенция значително ще се намали заболеваемостта и смъртността от рак на маточната шийка и другите причинени от HPV заболявания, ще намалее и финансовата тежест за здравната система.
– Какви конкретни политики препоръчва Бялата книга за елиминирането на свързаните с HPV ракови заболявания в България?
– Съвместно с експертите в България проучихме кои от добрите практики по света са приложими в страната ви, за да се набележат политически решения и конкретни действия.
Държавите, които са постигнали най-голям напредък в намаляването на рака на маточната шийка, са инвестирали в силна инфраструктура на общественото здравеопазване. Всеобхватните регистри, интегрираните системи за данни и организираните програми за скрининг позволяват превантивните усилия да бъдат наблюдавани, оценявани и непрекъснато подобрявани. Това е основата, която гарантира, че програмите за ваксинация и скрининг да достигат до населението ефективно и справедливо.
Сред конкретните действия, които препоръчваме, е създаване на по-подробна HPV база данни и подробни регистри, за да се наблюдава и контролира всеки етап на профилактиката – от първичната с ваксини през вторичната със скрининг до третичната чрез лечение. Следва да се въведе национален скрининг за HPV-ви тестове от 30-годишна възраст, същевременно да се създадат интегрирани бази данни с възможност за комуникация помежду им. Третата фаза е по-дългосрочна, като нейната цел е да осигури устойчивост на политическите действия. Това включва превръщането на HPV ваксинацията в част от рутинния имунизационен календар с възможност за отказ Разширяване капацитета на заинтересованите институции, насърчаване на научноизследователската дейност и на сътрудничеството между Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на информационните технологии и съобщенията и др.
– Кои са основните действащи лица и организации, които да се включат в решаването на проблема с високата заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка?
– Цялото общество трябва да бъде включено в този процес. Ако вървим отгоре надолу, това е държавата в лицето на Министерство на здравеопазването, НЗОК, Националния център за обществено здраве и анализи. Следва да се включи също цялото медицинско съсловие, всички видове лечебни заведения, научните институти. Надолу трябва да участват неправителствените организации и пациентските сдружения, които имат най-пряка връзка с пациентите.
– Кои са най-успешните европейски модели за елиминиране на рака на маточната шийка и на другите ракови заболявания, свързани с HPV?
– Укрепването на основната инфраструктура за превенция е критично важен приоритет. Обследвали сме няколко различни модела за превенция в Европа. Скандинавските страни се смятат за лидери в тази област и особено Швеция, която е най-близо до пълното елиминиране на рака на маточната шийка. Но добри примери има и в Централна и Източна Европа. Страни като Словения демонстрираха, че сравнително малките здравни системи могат успешно да изградят ефективни програми. Затова проучихме опита на Словения – държава с историческо минало и ниво на икономическо развитие, по-близки до тези на България.
Словения разполага с национална програма за скрининг и регистър за цервикален скрининг, който се използват автоматично изпращани съобщения с покани и напомняния до хората. Използват се стандарти за вземане на проби. Регулярно се отчитат резултатите от скрининга.
Съществуват стандартизирани протоколи за вземане на проби, а резултатите от скрининга се отчитат редовно и се регистрират както от частни, така и от държавни клиники.
Също така сме проучили и други успешни модели – как работи системата в Англия за изпращането на съобщения с покана за участие в скрининг, кои са ключовите индикатори за изпълнение на скрининга в Ирландия, как е разработена интерактивната информационна система за данни от ваксинацията срещу HPV в Полша и в Словакия.
– В какво България изостава най-сериозно спрямо европейските практики?
– България предприе важни стъпки с въвеждането на неутрална по пол ваксинация срещу HPV и с ангажимента за национална програма за скрининг на рак на маточната шийка. Въпреки това предизвикателствата остават. На първо място, България изостава по обхват на ваксинопрофилактиката срещу HPV – само 3% от българските момичета на 15 години са ваксинирани, докато средният ваксинален обхват за Европа е 60%.
По отношение на скрининга за рака на маточната шийка и неговата организация проблемът е, че се прави на случаен принцип, тоест зависи от самоинициативата на жените да отидат на профилактичен преглед.
Съответно данните за скрининга не могат да се обобщят поради фрагментираните системи за данни, разпокъсана между отделни институции, и ограничените механизми за мониторинг. Липсва официална, обществено достъпна информация. Това ограничава пълноценното разгръщане на процеса по превенция.
България има проблем и с неравенства в достъпа до медицинска помощ, и с ниската осведоменост на обществото. Що се отнася до лечението на рака, не всички медикаменти се реимбурсират от Здравната каса, дълго траят административните процедури по одобрение на съвременни медикаменти да бъдат регистрирани и реимбурсирани, което ограничава достъпа на българските пациенти до лечение.
– Какви икономически ползи носи инвестицията в профилактика и ваксинация?
– Всеизвестно е, че инвестирането в профилактика дава висока възвръщаемост, макар че отнема по-дълго време. Доказано е, че 1 евро, инвестирано в профилактика, има възвръщаемост до 14 евро. Специално инвестицията от 1 долар в профилактика на рака на маточната шийка води до 8 долара икономически ползи.
Междувременно имунизациите при децата са свързани с 44-кратна възвръщаемост на разходите.
Цената на лечението на рака е доста висока в България, но трябва да сме наясно, че има и непреки разходи, свързани със загуба на производителност и на активност на жените.
Данните от 2019 г. показват, че тези непреки разходи се изчисляват приблизително на 7 милиона евро годишно.
Убедена съм, че през следващите години с постоянен ангажимент и координирани действия България може да укрепи своите системи за превенция и така значително да намали финансовата тежест и непреките разходи за лечение на рака, свързан с HPV.
Мара Калчева, Портал на пациента
Линк към: Бялата книга за България „Елиминирането на рака на маточната шийка: Мисията възможна! тук.
